.png)
Как се казвате?
Надя: Надежда Сейкова, на 51 г.
Зина: Зарина Недкова, на 59 г.
А с какво се занимавате?
Надя: Работя в търговията.
Зина: Аз също в търговията.
От колко време сте заедно? Как се запознахте?
Зина: Заедно сме от 17г. Запознахме се в интернет пространството [смее се]. Преди толкова години имаше сайт, който беше за лесбийки и там се запознахме. Първоначално бяхме приятелки и после…
Кой беше този сайт за лесбийки? Защото може би е един доста култов за цялата общност.
Зина: Аз съм забравила.
Надя: BGLES беше.
Срещахте ли се и пишехте ли си и с други жени там по това време?
Зина: По това време аз бях с приятелка, 4-годишна връзка, и си пишех, да, пишехме си. И тя си пишеше, и аз си пишех. Много си пишех, много съвети давах, защото повечето бяха по-малки. Въпреки че аз, на мен за първи път ми се случваше да бъда с жена. Имах 18-годишен брак с мъж и въпреки всичко намирах някакви съвети да давам. Както и на нея, така започна и нашата… нашето приятелство. След раздялата с първата ми приятелка, тя е от Варна принципно Надето, аз съм от София, аз я преживях много тежко раздялата, нали, с първата ми приятелка. Де факто, тя ми помогна, подаде ми ръка в тоя момент. Предложи ми да отида във Варна при нея, да работя на Златните пясъци. Тя там работеше също – камериерка. И, де факто, на 17-ти март аз заминах и оттогава не сме се разделяли.
Нека ви върна малко назад, разкажете ми как израснахте, ти каза в София (Зина), ти във Варна (Надя), как се чувствахте в градовете, в които сте израснали? Какво обичахте да правите като деца?
Надя: Ми по принцип съм малко щурава [смее се]. Занимавах се повече със спорт, все тичах с момчетата, играехме. В училище всички учителки караха всички да играят срещу мене, за да видят колко съм силна. И така, общо взето хубаво детство, не мога да се оплача.
Зина: При мене също, аз също много играех с момчетата. Едно време се играеше на топчета [смее се]...На такива игри и повече с момчетата играех, но никога не съм си представяла, че мога да бъда с жена вече в пубертета. Винаги съм имала приятели. И какт о ви казах, след 18-годишен брак просто чудото се случи. Да, да… както казват – да отидеш на другия бряг [смее се], но не съжалявам.
Кой беше моментът, в който за първи път чухте или видяхте нещо, свързано с хомосексуалност? Изобщо разбрахте, че това нещо съществува, как го приехте това нещо за себе си, когато разбрахте за вас?
Зина: Аз още и като дете, въпреки че тогава не е имало такава гласност, но винаги съм била любопитна и съм чела книжки и… не ми е било чуждо. Но просто не съм си представяла, че мога да бъда с жена. И още повече, че първата ми приятелка е с 12 години по-малка от мен. Не знам, случи се просто, любов… За да оставя съпруга си, не че не съм търсила повод, но явно този повод беше много по-силен от предишните.
Наде, за теб какъв беше първия сблъсък с темата за хомосексуалността?
Надя: Ми, как да ви кажа, аз и като ученичка така, някакво привличане… преди още да се оженя, имах една връзка. То просто стана случайно, така отвътре. Няма как да се обясни. То се чувства. Имах една кратка връзка, но приключи. И оттам се омъжих и вече с течение на обстоятелствата се срещнахме с нея.
А вие използвате ли за себе си думата „лесбийка“ като определение, или предпочитате някоя друга дума?
Зина: Аз специално предпочитам „нормално общуване“ да се каже. Лесбийка, не, не че ми е нещо обидно. Не е обидно, но… не са ни и обиждали всъщност нас двете. Аз не го приемам като обида, дори и да ми го кажат. Да, такава съм. На никого не се бъркам в живота. Животът си е мой, аз ще си го живея както искам и с когото искам. Мене това не ме вълнува, кой как ще ме приеме. Даже когато се случи с първата ми приятелка, първият човек, с когото споделих, преди да споделя абсолютно с когото и да било, това беше дъщеря ми. Тя беше 7-ми клас, дете в пубертета. Но аз предпочетох първо тя да разбере, отколкото другите. И ако тя ме приемеше такава, каквато съм, оттам нататък никой не ме интересуваше.
Наде, ти как се чувстваш за думата „лесбийка“? Или предпочиташ може би друг термин като жена, която харесва жени?
Надя: По принцип не са се обръщали директно с думата към нас. Чували сме го отстрани, но никога не е създавало някакъв проблем или дискомфорт за нас.
Ще ви върна малко назад. Преди малко споделихте за първите си любови. Можете ли да ми разкажете малко повече – кога за първи път се влюбихте в жена и двете? Протече ли това нещо като връзка, или беше така по… по-неосъзнато или може би несподелено?
Зина: Ами, моята беше точно с нея, [заедно] сме [с Надя] 17 г., 4 г. по-назад. Ами, бях на 37 години, когато се влюбих в дадената девойка. Работехме в един магазин. Тя ми беше управител. Ми… не знам как ме завладя, просто тогава беше за първи път да се влюбя в жена. Иначе преди това съм имала само връзки с мъже. Не съм…
Надя: Какво да ви кажа, пак ви казвам… просто някак спонтанно става всичко. Отвътре го чувстваш, че искаш да бъдеш с този човек. Но много кратко беше моята връзка. Не знам точно как да го опиша.
Изпитвали ли сте несподелена любов?
Зина: Аз специално не.
Вие сте заедно вече много дълго време. Вашите приятели, роднини, семейство как приемат това, че сте заедно? Имаше ли някакви по-трудни моменти, може би в началото?
Зина: За мен специално не е имало проблем. Съпругът ми даже, когато се разделихме и аз отидох да живея с момичето. Дъщеря ми също дойде с мене да живее. Той малко не го приемаше, но ние пък и не се и виждахме през тия 4 години с него. С приятелите ми нямах никакви проблеми, с роднините ми също нямах никакви проблеми. Никой не ме е упреквал, никой не ме е обиждал. Нито мен, нито нея. Празнували сме каквито и поводи да е имало в родата. Аз винаги съм ходила с нея. След това, като се разделихме, отидох във Варна. Не, малко преди да отида във Варна, след 4 години се видяхме с моя съпруг, но не ме е обиждал. Нищо, все едно…Но ние се видяхме за кратко просто. След това отидох във Варна, имах малко обиди от нейната майка [на Надето]. Може би защото си мислеше, че аз съм я разделила със съпруга й. Което не е истина. Тя се беше разделила с него преди това, преди да се запознае с мен. И това може би беше причината да ме обижда, но аз приемах тези неща и си казвах: „Рано или късно ще разбере аз какъв човек съм и че аз не съм причината за тяхната раздяла“. Както е и до ден днешен е така. С удоволствие, като ходим във Варна, ние си ходим всяка година. И лятото, и зимата, за Коледа ли било, няма значение, тя с нетърпение ме чака и вече съвсем друго е отношението.
Наде, ти какво можеш да разкажеш за този период?
Надя: Ами, в началото, както каза и тя, нали… с нея, като се събрахме, имаше един период спрямо моите родители, които малко по-така приемаха новината. Но пък аз намерих пълна подкрепа от най-голямата ми сестра, която не е сред нас. Тя ме попита: „обичаш ли този човек?“, викам „да“ и ми каза – „след като го обичаш, значи бъди с него и отстоявайте връзката си“. Но с течение, както каза и Зина, всичко поутихна, размина се. В смисъл, няма никакви кавги, сега всичко е мирно и кротко. И така продължаваме вече толкова години заедно.
А в професионалния ви живот, преди интервюто споменахте, че по-скоро не сте срещали хомофобия на работното си място. Споменахте, мисля, че сте работили заедно?
Зина: Да.
Какво е това да работиш с половинката си на едно място? Как се държаха колегите ви с вас?
Зина: Първоначално работихме в “С****” заедно. Аз 1 година само работих. Тя продължи 13 години. Може би първоначално ни мислиха за приятелки просто. Нали, тя е от Варна, дошла в София, аз съм си от София. Мислеха, че тя живее в нас на квартира. Впоследствие разбраха, че това не е така, защото ние си викаме „мило, мило, мило, мило“, но никой не ни е… сега, зад гърба може всичко да са говорили. Но специално пред нас… да не говорим, че създадохме и много големи приятелства там, в “С****”. Бяхме една голяма, огромна компания, рождени дни… Не е имало изобщо някакви... да ни делят като… даже с един колега живяхме заедно на квартира. В тази квартира, в която сме в момента. Въпреки че аз имам апартамент в София, но съм оставила там дъщеря ми със зет ми и децата да живеят. Всеки да си знае гьолчето, както се казва. И сега сме си само двете в квартирата… вече 7 – 8 години. Нямаме проблеми. И в “Т******” работехме заедно, и там сме работили, и в ресторанта, където наша приятелка обща Криси, която познаваш, там също са ни приемали, никога не са ни обиждали. Не сме имали проблем. Може би сме такива – открити хора, които не позволяват да те обиждат. И двете… не знам.
Надя: Не сме имали проблеми.
Тъй като се връщаме няколко пъти към темата за предишните бракове, които сте имали. Как се чувствате във връзката си сега в сравнение с това, когато бяхте в брак с мъж? Чувствате ли се по на място, чувствате ли го по-различно по някакъв начин?
Зина: Аз специално да, чувствам се много по-добре. Защото, не че ми е бил лош брака, просто мъжа ми малко злоупотребява с алкохола. Не ми е посягал, не ме е тормозил. Но впоследствие дъщеря ми, като почна да расте, аз се усетих, че мен може да не ме обиждат, но нея ще я обиждат, баща ти е пияница и т.н… И точно това ви казвам, че може би това беше, като се влюбих в тази жена, повода да се оттегля от този брак. И даже когато се разделихме с нея, точно това й казах: Единственото, за което най-много ти благодаря, е това, че ме отърва от съпруга ми [смее се]. Щото може би не намирах смелост да го напусна. Искало ми се е, но не намирах смелост, въпреки че той живееше вкъщи, в моя апартамент. Можех да го изгоня, но не намирах смелост. А така имах вече повод.
Надя: При мене по същия начин. След известно време, няколко години брак. Десетина години, просто в един даден момент по същия начин – алкохол, ревност, и то просто усещаш едно отблъскване, което не ти харесва и оттам идва целият проблем.
Нека се пренесем в една по-различна тема, темата за Прайд. Кога за първи път чухте нещо за Прайд? В България или в чужбина?
Зина: Оф, аз за в чужбина не мога да се сетя… Може би в България, когато дадоха гласност по телевизията, тогава чух за това.
Кои години е било това, когато за първи път си спомняте да сте чули нещо за Прайд?
Зина: Не мога да се сетя коя година да беше… не, не мога да се сетя коя година беше това.
А ходили ли сте някога на Прайд?
Надя и Зина: Не.
Какво ви е впечатлението за него? Протест ли е, веселба ли е, какво е за вас? Имате ли някакво отношение, как го виждате?
Зина: Ами… не знам, както казах, всеки има право на свой личен живот. Хубаво е да се дава гласност на тези връзки – дали са лесбийки или другата страна, мъжкия пол. Хубаво е да се дава гласност, но то се превръща някак си в нещо като панаир, нещо като… не знам, много такива личности има там, които… виждала съм, когато ги дават по телевизията, сега, дали е… и то повечето от другата страна, от страна на лесбийките не съм толкова, но не знам, това е. Ако Надето има нещо друго да каже, нямам нищо напротив, нека да има такива паради, но да не е такава шарения, то става точно все едно Рио де Жанейро или там…
Веселбата не е лошо нещо.
Зина: А веселбата е хубаво, да. Но ето, че много мъка има там… с тези нападки, от друга страна, което не е хубаво, аз не го приемам това. Всеки има право, както футболистите, феновете на футбол, имат право да ходят по улиците, така също имат право и тези хора да ходят по улиците, да дават гласност на техните си възгледи и т.н. Ние не сме имали такова да ходим или сме били на работа, не че ни е страх от нещо, не.
Смятате ли, че медиите отразяват по-скоро по негативен начин темата за ЛГБТИ хората?
Зина: Търсят сензация, търсят сензация медиите. Специално от тази страна, това може да се прави и без да се обявява по медиите, тихо, кротко и хората да си се празнуват по улиците. Както нали… защо трябва да го обявяват, тия, които сме от тази общност, те се знаят. Че ще има примерно такъв парад или ако се обяви… не е нужно толкова да се дава до такава степен гласност.
Тоест смятате ли, че медиите по някакъв начин преекспонират, така че да създадат негативни нагласи може би в обществото?
Зина: Да, точно това смятам, че правят. И затова, като се даде тази гласност и веднага са настроени противниците ни.
Смятате ли, че на жените, които харесват жени, се обръща по-малко внимание, отколкото на останалите ЛГБТИ хора? Има ли нужда да говорим повече за жените? Жените попадат ли в по-различни, може би по-рискови ситуации заради това, че са жени, и заради това, че са жени, които харесват други жени?
Зина: Не, не мисля. Поне хора та, които познавам, аз не познавам малко хора, никой не… дори и мъжете не обиждат, поне в моите обкръжения. Имаме приятели, които са пед***сти, няма обиди.
Тоест смятате може би, че преживяванията на гей жените и гей мъжете не се различават толкова много едни от други?
Зина: Ами, не, спрямо мъжете има малко по-голяма агресия. На мъжете им харесват жените лесбийки, между другото… даже им се иска и да гледат. Това понеже съм го чувала, не са ни го предлагали на нас двете, но съм го чувала. А доколкото се отвращават от мъжката любов, и то е нормално, нали, според тях, но специално за жените им харесва да ги гледат.
Вие щастливи ли сте тук, в България? Има ли нещо, което бихте искали да промените в страната, за да се чувствате вие по-добре и може би за останалите хора от нашата общност, така че те да бъдат по-приети и да се чувстват по на място?
Зина: Да, ние се чувстваме щастливи, само дето Надето иска да ходим да сключим брак. Ако позволят да сключим тука, в България, няма да се разхождаме по други… въпреки че не е лошо една екскурзия да си направим и да сключим брак, но тука можем да съберем повече роднини, доколкото трябва да ги каним в… И това ни е, защо не, аз съм за това всеки да си сключва брак с когото иска, що трябва да го забраняват?! Както и за децата да се гледат – ето ние двете, айде, моята беше седми клас, ама нейните бяха малки и двете, те си отраснаха между нас. Абитуриентки бяха и тричките…и всичките сме били на баловете им и… не знам.
Тоест в момента мечтата е да успеете да сключите брак?
Зина: Да.
Надя: Ако е възможно.
За какво друго мечтаете? За себе си и поотделно? И заедно като двойка какво си представяте за бъдещето?
Зина: Ми аз вече съм на 59 години, кажи речи отивам към пенсия. Мечти… ми ей-така, като се пенсионирам и да си обикаляме. Обаче пенсията не позволява, така че пак ще трябва да се работи. Мечти… да сме здрави най-вече, това ни е, да си гледаме внуците, аз имам внук на 16 години утре навършва, внучката ми е втори клас. Да ги видя, както се казва, и тях пораснали. Тя [Надя] сега чака внуче и това е, при нас това е животът. Мечтите са при по-малките, те да мечтаят, да, ние – да са ни живи и здрави дечицата и да имаме сили да ги гледаме – внуци, пък и правнуци.
Какво си мислите за младите лесбийки, които са на 20 – 30 години? Те различават ли се според вас по някакъв начин от тези на вашата възраст?
Зина: Тука е… има такива, които още не са ориентирани къде да са точно, ту са така, ту… И тази не ориентация по някой път наранява другия човек, който е с него. Случвало се е много пъти при наши приятелки, които са по-малки, точно поради тая причина, че не знаят, лъкатушат се. Доколкото ние сме осъзнати вече, при условие че ние сме имали бракове и сме осъзнати вече точно къде сме стъпили и къде трябва да бъдем, а при по-малките е неосъзнато още. Има твърди, но те са още от малки, от детската градина, те си личат… първата ми приятелка е точно от този тип. Тя не е докосвана от мъж, за нея е твърдо, не е искала да се облича в поли още в първи клас и така нататък. Докато има такива момиченца, които са неосъзнати, които само правят бели.
Какво бихте казали вие на по-младото си аз?
Зина: Ми аз не мога да се оплача от младините си, да ви кажа. Изживяла съм всичко, което съм могла. Била съм палава и като дете, била съм палава и като пубертет, голяма любовчийка бях, такава ми е и зодията – Скорпион. И поулегнах малко наистина, когато вече влязох във връзка с жена. Тогава стъпих на…
Нещата си дойдоха на мястото?
Зина: Да. Нито с първата ми връзка съм мислила за изневяра, нито откакто съм с нея 17 години. Просто все едно съм кон с капаци, праволинейно гледам на нещата, въпреки че с първата ми връзка бях на 37 години, тепърва в разцвета на… Но край, дотам бяха нещата. Може би наистина съм обичала и предишната си приятелка, както обичам сега и нея, и това не ми позволява да изневерявам.
Наде, за теб как се промениха нещата през годините? Какво би казала на твоето по-малко аз?
Надя: Ми бих казала, че съм направила правилния избор и не съжалявам.
Ако можете да кажете нещо на следващото поколение лесбийки, какво бихте им казали, какво послание бихте отправили към тях?
Зина: Аз бих дала едно такова послание, защото тази връзка е много болезнена при една раздяла – да не се дават обещания. Защото, когато се дават обещания и човекът до тебе е сигурен, а след това го нараниш, е много болно. Въпреки че майка ми ме предупреди, каза ми: тази връзка с жена е много… при раздяла е много болезнена. Аз виках: ааа, все едно, като при предишните ми, много важно, к‘во, ще си хвана друга или друг. Обаче се оказа, че наистина е така – аз за 15 дена отслабнах с 15 кг, стигнах до психиатър. И това ми е посланието, когато вече си наистина сигурен, че искаш да живееш с тоя човек, че да не нараняваш другия. Да, много е болезнено, много.
Тоест, ако можем да го сложим в едно изречение, как би звучало то?
Зина: Не наранявай отсрещния … или колкото се може по-леко.
Наде?
Надя: Ами, бих им казала да отстояват това, което искат да бъдат. И бих им пожелала да намерят като моя човек, който е бил винаги до мене и ме е подкрепял и затова връзката ни е толкова сплотена. Винаги трябва да има един гръб.